Жените имат нужда от кураж, за да правят бизнес

Дамите в България не са дискриминирани нито по отношение на достъп до труда, нито като заплащане, казва социологът Марчела Абрашева

Ана Клисарска, Жената днес

Марчела Абрашева е социолог, регионален директор за Югоизточна Европа на Kantar TNS. Професионалният й опит включва 25 г. пазарни и социологически проучвания за глобални и местни компании и международни институции в България и на Балканите.

Какво е мястото на жената в бизнеса в България, съпоставимо с цивилизования свят?
За разлика от много други теми, по тази специално жените в България стартират от по-висока база. Непрекъснато излизат данни и им се вярва, че по отношение на присъствие на жените в бизнеса ние сме на по-високо от европейското ниво.

По исторически причини ли?
Едната причина е историческа, свързана е с епохата на социализма, когато жените работеха. Социализмът вярваше в равните шансове на мъжете и жените. Ако Европа върви към идеята как да въвлече повече жени първо в образованието, после в работата, след това в бизнеса и накрая в директорските бордове, то в България е обратното.

По-скоро ние тепърва се учим, че неработенето и стоенето вкъщи е валиден избор. У нас наистина по равно са заети мъжете и жените и не е вярно, че жените са по-ниско заплатени. Разликата в нивата на заплатите идва от това, че има женски и мъжки професии, има доста неквалифицирани професии, които са изцяло женски, а това сваля средните заплати. Но на ниво квалифицирана работа и среден мениджмънт жените не са дискриминирани. Не можем да кажем, че във висшето управление мъжете и жените са равно представени. Но все пак, при нас жените са малко по-добре представени във висшия мениджмънт, отколкото средно в Европа. Разбира се, има политически и висши бизнес длъжности, които все още се смятат за приоритет на мъжете. Но при компании с над 200 човека у нас – и български, и чужди, има достатъчно добро представителство на дамите. От форумите, които организира по темата Първа инвестиционна банка, оставам с впечатление, че има доста жени, които се опитват да направят свой собствен малък бизнес. Но създаването на малък бизнес е проблематично не само за жените, а въобще за България.

Защо?
По много причини. Ще започна отзад напред: не използваме максимално възможностите на интернет. Вече е възможно хора, които предлагат нов продукт или услуга, да добият позиции на пазара, използвайки дигиталния свят. Струва ми се, че жените първи ще прескочат съществуващите разделения на труда и мъжки окупации на различните дистрибутивни мрежи, като използват интернет и възможностите му.

Но повечето дигитални стартъп-и са мъжки.

Ние под „дигитален“ си представяме непременно компютърни специалисти, някакви хора, които пишат кодове за софтуер. Но не е така. „Дигитално“ означава да комуникираш и продаваш продуктите си онлайн, вместо през традиционните рекламни и дистрибуторски канали. Компаниите, които продават дигитално у нас, показват вертикален растеж.

Казвате, че жените в България нямат дискриминационен проблем, но същевременно според изследване на Евростат от 2017 г. над 80% от българите смятат, че основната работа на жената е да се грижи за семейството и домакинството.
Българите не са единствените, които си противоречат и не са съгласни със собственото си мнение. Но според мен въпросът, дали жената трябва да бъде майка и съпруга, да пази традиционните ценности, е различен от това какво трябва да работи. Ние не избираме между двете, а избираме начин да ги съчетаваме. И все пак по-трудният избор според мен е не да търсиш работа някъде, а да бъдеш предприемач, т.е. да поемеш риска да създадеш и предложиш на света нещо свое. Съществуват световни данни, че при вече утвърдени компании жените ги управляват по-разумно и предпазливо, те се различават по почерка си от мъжете мениджъри. Това са плюсове, когато говорим за стари бизнеси. Но когато стартират нов бизнес, дамите по различни културни, а не биологични причини, са по-внимателни. Искат да изпипат нещата, искат да се посъветват, искат да са по-сигурни и това понякога е пречка. Затова и всяко поощрение, съвет, помощ за момичетата, които искат да направят нещо свое, е от огромна полза. Точно както програмата Smart Lady ги насърчава да вземат нещата в свои ръце.

Ако на трудовия фронт позициите са изравнени, има ли въобще някъде в обществените отношения дискриминация към жените?
Ако дискриминация е съзнателно потискане – не бих казала. Много може да се спори, но едно е ясно: съществуват стереотипи. Дали става дума за съзнателна дискриминация, или просто „така си вървят нещата“, въпрос на гледна точка. За потърпевшата жена вероятно това е наистина важно, но все пак мисля, че става дума за стереотип. Нека се сравним със страните, в които борбата е да се признае на жените правото да бъдат хора! Налагането на всякакви конкретни законови норми, които по някакъв начин създават специални квоти или привилегии за жени, няма да решат въпроса. Не само в България, а навсякъде по света, дамите, които са равнообразовани с мъжете (достатъчно много са), тези, които се чувстват достатъчно социално подготвени да стартират свои активности, но ги отлагат, притесняват се и се извиняват със семейството и децата – те имат нужда от насърчаване.

Но семейството и децата са обективно обстоятелство, не само извинение. Дали мъжете в България са подготвени да поемат равен дял в домакинството и отглеждането на децата?
България не е една. Тук има глобално отворени, съвременни градски хора, които работят модерни професии. При тях възгледите какво могат да правят мъжете и жените е малко по-различен от този на хората в малките градове и селата, които винаги са били по-консервативни. И това е така във всички европейски страни.

Въобще българите не са най-„черните“ в европейската статистика, така ли?
Първото, с което се сблъсква всеки, който се занимава с данни, е сравнителният поглед. И установява, че когато гледаме в пъпа си или в огледалото, обикновено се изкарваме много по-различни от това, което сме всъщност. У нас обикновено се подценяваме радикално, за разлика от други страни, където е обичайно хората да се надценяват, независимо от реалните факти.

Все още съществуват квоти за мъже и жени в гимназиите и в някои висши училища. Смятате ли, че това е редно?
Доколкото зная, квотите в гимназиите са свързани с възрастови особености. На 14 г. момчетата и момичетата са различно развити. Не зная в кои университети и защо има квоти. Но според мен проблемът в образованието в България не е, че някои са различно образовани, а че всички са еднакво необразовани. Образованието е дискриминиращ фактор, но не по полов признак, а по друга линия – когато става дума за малцинства и най-бедните слоеве на населението. Тяхната среда не ги насърчава да изкарат повече от 3-4 клас. У нас на никого не би му хрумнало да спре дъщеря си от училище, защото е момиче.

Момичетата имат нужда от кураж, след като свършат да учат, за да започнат бизнес. Кураж, че не е страшно да рискуват, че не необходимо да отлагат. Защото битува такъв възглед: след училище или университета малко ще поработим, а след това така или иначе трябва да посветим едни десетина години на отглеждането на 2 деца и затова няма да правим необмислени неща. Точно този стъклен таван виси над всички жени по света, не само българските. Затова и след определен момент е по-прието мъжете да се бутат напред и нагоре. Дори в България тази бариера пред жените не е толкова категорична, защото у нас се смята, че жените трябва едновременно да работят и да се грижат за семейството.

Да, ще ви гледат странно, ако сте жена и кандидатствате за пилот, или ако сте мъж и искате да бъдете медицински брат. Защото не се приема за естествено - има професии, които са чисто мъжка или женска територия. Както не можем да отменим момченцата да си играят с камиончета, а момиченцата – с кукли. А според мен и не бива да го правим. Времето, в което сме абсолютно еднакви в желанията и възможностите си, звучи стряскащо.